Съдържание
- История
- Класическа античност
- Ренесансът
- Двойната връзка на геоморфологията
- Каквоучиш ли геоморфология? (Област на обучение)
- Клонове на геоморфологията
- - Структурна геоморфология
- - Динамична геоморфология
- - Климатична геоморфология
- - Флувиална геоморфология
- Геоморфологични процеси
- - Естествени геоморфологични процеси
- Географски процеси
- Биологични процеси (Биотика)
- Геоложки процеси
- - Геоморфологични процеси от човешки произход
- Директни процеси
- Косвени процеси
- Значение на геоморфологията
- Важни понятия в геоморфологията
- Препратки
The геоморфология Това е наука, която отговаря за изучаването на земния релеф, възприемайки го като разпределение в постоянен процес на развитие и промяна. За тази дисциплина земният релеф се състои от контактна повърхност, която е резултат от взаимодействието във времето на сили, които действат под и върху това пространство.
Геоморфологията показва, че земната повърхност е изградена от голямо разнообразие от форми, които могат да бъдат описани и идентифицирани от изследователите. Обединението и взаимоотношенията на тези структури в дадено пространство е това, което придава определена характеристика на ландшафтите, изграждащи планетата Земя.
Най-общо може да се установи, че геоморфологията е научно изследване, което изисква други дисциплини за изпълнение. Всъщност тази наука произтича от геологията и географията; В допълнение, той използва знания по хидрография, климатология, наред с други клонове на науката.
История
Класическа античност
В древни времена гърците са се посветили на опитите да опишат Земята и процесите на нейното формиране. Всъщност много важни географски подходи са плод на гръцката мисъл.
Например тази култура беше първата, която заключи, че Земята е кръгла. Освен това първото изчисление на земната обиколка, направено от Ератостен (276-194 г. пр. Н. Е.), Също датира от този период.
По същия начин гърците определят географията като знание, което е отговорно за описанието на Земята. Много важен принос за това време е работата на Страбон (64 г. пр. Н. Е. - 2 г. сл. Н. Е.), Който пише труд, озаглавен География; енциклопедично проучване, което регистрира известните територии на света по това време.
Въпреки тези постижения, някои историци твърдят, че през Средновековието европейската културна догма цензурира постулатите за Земята, направени от гърците, и инициира период на стагнация в рамките на дисциплината.
Ренесансът
Изучаването на земния релеф и обяснението за неговия произход или моделиране започна правилно през Ренесанса. През това време интересът към геоморфологията се отразява в трудовете на инженери, хроникьори, географи и така наречените натуристи, които изолирано записват първите наблюдения по въпроса.
Ренесансовите инженери извършват първите изследвания на процесите на ерозия и моделиране, докато натуралистите извършват физически анализи в голямо разнообразие от пространства; Това им позволи да формулират хипотези относно процесите на произход и еволюция на релефите.
От друга страна, географите предоставиха информация за местоположението, размерите и типологията на релефа на континентите.
Всички тези резултати и наблюдения са систематизирани, завършени и научно обосновани в средата на XIX век, благодарение на работата на германския геолог Александър фон Хумболт (1769-1859).
Систематизирането на Хумболт обаче не предполага появата на независима и специфична дисциплина, така че геоморфологичната тема остава интегрирана във физическата география.
Двойната връзка на геоморфологията
Поради тази причина се посочва, че проблемите с облекченията на земята не са били доминирани изключително от географи, тъй като геолозите продължават да разследват проблема.
Такъв е случаят с произведенията на Чарлз Лайъл (1797-1875), чиито приноси са отразени в неговата работа Принципи на геологията, публикуван в различни томове през 1830 и 1833 г.
По този начин през втората половина на 19 век се утвърждава двойната връзка, необходима за изучаване на земния релеф: география и геология.
Всяка от тези специалности се фокусира върху геоморфологични проблеми от различна гледна точка; географите измерват, описват и класифицират релефа, свързвайки го с климата, хидрологията и растителността.
От своя страна геолозите изучават връзките на релефа с природата, появата на скали на повърхността и функциониращите модели на тези структури.
Както се вижда, тези две дисциплини се развиха в добре диференцирани области със собствени теоретични и научни предложения. И двете обаче съвпадат, като допринасят за новата геоморфологична дисциплина изключително географски характер.
Каквоучиш ли геоморфология? (Област на обучение)
Геоморфологията има за предмет изследване земния релеф, както и естеството и дейността на вътрешните и външните сили, които го формират. Тези формиращи сили могат да бъдат от различно естество, така че геоморфологията - в допълнение към геоложкото изследване - има за поле на изследване хидрологията, климата, биогеографията и човешката география.
Поради тази причина геоморфологията не само ограничава изследването си до повърхностната форма на земния релеф, но също така се интересува от вида и организацията на материалите, които го съставят и произтичат от него.
Поради това природата, разположението на скалите и повърхностните образувания, които възникват при контакт с външната среда, попадат в неговата област на изследване.
И накрая, геоморфологията, разглеждайки обекта си на изследване като област, непрекъснато подложена на оформящи сили, въвежда времевия фактор в своя анализ. По този начин той разглежда извършените анализи като моментно състояние на процеса.
Клонове на геоморфологията
Голямото разнообразие от фактори и сили, които оформят релефа на сушата, доведе до появата на различни подразделения в изследването на геоморфологията. Основните са:
- Структурна геоморфология
Проучете земната кора и различните й разпределения. Той се фокусира върху характеризирането на скалите и анализира деформацията на материалите (гънки и разломи).
- Динамична геоморфология
Това е дисциплината, която изучава процесите на ерозия и агентите, които я причиняват.
- Климатична геоморфология
Проучете влиянието на времето върху развитието на релефа. Той се фокусира върху изследването на атмосферното налягане, температурата и произхода на ветровете.
- Флувиална геоморфология
Това е науката, която изучава действието на реките и делтите върху формите и географските релефи.
Геоморфологични процеси
В началото на релефа действат редица процеси, които са класифицирани като екзогенни и ендогенни. Важно е да се посочи, че в много събития се регистрира преобладаването на едното над другото и че те също действат в обратна посока, но като цяло те са отговорни за произтичащото облекчение.
Екзогенните процеси имат влошаващо действие или са склонни да намалят извисените форми на релефа и са кумулативни, когато тяхното действие е да запълни депресиите. Според тези характеристики екзогенните процеси водят до изравняване на повърхностите.
От друга страна, ендогенните процеси са отговорни за тектонските деформации, образуването на вулкани и големите изменения на земната повърхност, причинени от телурични движения.
- Естествени геоморфологични процеси
Географски процеси
Това са небиологични фактори с екзогенен произход, като почвата, релефа и климата (температура, промени в налягането и вятър). Той също така включва водни тела (реки, морета, повърхностни води и ледниково моделиране).
Биологични процеси (Биотика)
Биологичните процеси са от екзогенен произход, като въздействието на растителността и фауната.
Геоложки процеси
Те включват движенията на земната кора, образуването на планини и вулканизма. Всички те са конструктивни процедури и имат ендогенен произход, следователно те се противопоставят на моделирането и променят географския цикъл.
- Геоморфологични процеси от човешки произход
Директни процеси
Те могат или не могат да благоприятстват честотата на естествените промени, като дейности, които засягат речните корита или защитават речните брегове.
Косвени процеси
Дейностите на човека могат да имат непряко въздействие върху природните процеси, като например действието, извършвано чрез изсичане на горите за използване на тези разширения на земята в земеделието.
Значение на геоморфологията
Геоморфологията предоставя информация, знания и аспекти, които са необходими за развитието и изучаването на други дисциплини. В много случаи геоморфологичните оценки са от съществено значение за постигане на цялостно екологично проучване и определяне на устойчиви насоки.
Например петролните геолози използват знания за процесите на образуване на различни утайки. По този начин те са в състояние да подобрят проучването на повърхността в търсене на резерви от газ, открити в седиментните скали.
От своя страна инженерите използват знанията си за ерозивните процеси и образуването на утайки, за да оптимизират оценките на стабилността на различните терени. Те също така използват информацията, която им дава геоморфологията, за да планират структурите.
В областта на археологията знанията за ерозивни процеси и отлагане на материали се използват за оценка на опазването на фосили и структури, принадлежащи на древни човешки общества.
В екологията знанията за сложността на физическия ландшафт и неговите взаимодействия се използват, за да помогнат за запазването на разнообразието от видове.
Важни понятия в геоморфологията
- Изветряне: Това е разпадане на скали и минерали на земната повърхност или на малка дълбочина. Този процес се извършва в мястото на произход на скалата.
- Ерозия: е изместването на почвения материал чрез действието на сили като вятър, вода, лед и други агенти. Процесът се случва, когато тези сили преодолеят съпротивлението на компонентите на почвата, генерирайки процеса на ерозия.
- Етаж: това е природен комплекс, съставен от променени скалисти материали и органични елементи.
- Тектоника: движение на земната кора.
- Плисета: те са разширения, причинени от действието на тектонични сили върху скалисти материали, подредени под формата на пластове или слоеве, надарени с гъвкавост и пластичност.
- Фрактура: Това е отделяне или разкъсване, което се случва, когато интензивността на тектонските сили надвишава съпротивлението на скалистите блокове.
- Неуспехи: е счупването и изместването на скалисти блокове.
- Метеорологично време: е съвкупността от атмосферни условия, които възникват в определен сектор на земната повърхност.
- Инфилтрация: е спускането на повърхностни води към земята и подпочвите.
Препратки
- Геоморфология. Получено на 2020-22 от: dialnet.unirioja.es
- Гарсия, Х. (2018). За еволюцията като наука за динамичната геоморфология в речните среди. Получено на 22 януари 2020 г. от: researchgate.net
- Stetler, L (2014). Геоморфология. Получено на 22 януари 2020 г. от: researchgate.net
- Родригес, М. (2012). Структурна геология. Напрежения и деформации на скалите. Пластична деформация: гънките и техните видове. Сгъваеми механизми. Чупливи деформации: фуги и разломи. Характеристики и видове. Сгъване и асоцииране на грешки. Получено на 23 януари 2020 г. от: researchgate.net
- Гарсия - Руиз, М. (2015). Защо геоморфологията е глобална наука. Получено на 21 януари 2020 г. от: researchgate.net
- Tooth S., Viles H. (2014). 10 причини, поради които геоморфологията е важна. Получено на 22 януари 2020 г. от: geomorphology.org.uk
