Съдържание
- История
- Какво изучава биогеографията?
- Субдисциплини на биогеографията
- Зоогеография и фитогеография
- Историческа биогеография и екологична биогеография
- Защо съществуват биогеографски модели?
- Актуалност в еволюционната биология
- Пример за изследване
- Биогеография и инфекциозни заболявания при човека
- Препратки
The биогеография или биологична география е основна поддисциплина на географията, която се стреми да разбере разпределението на живите същества на повърхността на Земята, заедно с изучаването на общностите, съставляващи географската среда. Останалите клонове са физическа география и човешка география.
Биологичната география е разделена на две основни дисциплини: фитогеография и зоогеография, които отговарят за изучаването на разпределението на растенията и животните, съответно. Други автори предпочитат да го разделят на историческа биогеография и екологична биогеография.
Биогеографията изучава организмите на различни таксономични нива и също така фокусира своето изследване върху различните местообитания и екосистеми, в които се намират организмите.
Това е наука, която е пряко свързана с биологичната еволюция, тъй като разпространението и разпространението на организмите е резултат от минали събития, водени от еволюционни сили. Подкрепя се и от други клонове на биологията, като екология, ботаника и зоология, наред с други.
История
Биогеографията се разбираше по съвсем различен начин, преди да се установят еволюционни идеи. Предполагаше се, че видовете са имали уникален център на божественото творение и оттам те постепенно се разпръскват.
Произходът на биогеографията, каквато я познаваме днес, датира от 19-ти век, заедно с изследванията на Алфред Ръсел Уолъс. Този забележителен натуралист предлага заместник - в допълнение към описанието, паралелно с Чарлз Дарвин, и теорията за естествения подбор.
Появата на еволюционните теории окончателно промени биогеографските идеи, както в другите клонове на биологията. По-късно ще обсъдим историята на всеки клон на тази дисциплина.
Какво изучава биогеографията?
Разпространението на органични същества е тема, която очарова най-забележителните естественици от векове. Отговорете на въпроси като: защо повечето торбести животни са ограничени до границите на Австралия? Или защо полярните мечки (Ursus maritimus) Те живеят в Арктика?, Са някои от целите на тази наука.
Терминът биогеография се формира от гръцките корени "био„Което означава живот“гео"Което означава земя и"правопис”Което означава гравирано или проследено. Разбирайки го по този начин, биографията означава наука, която изучава къде живеят живите същества.
Проучете разпространението на органични същества, не само пространствено, но и времево. В допълнение към стремежа да разбере силите и процесите, довели до такова разпределение.
Субдисциплини на биогеографията
Зоогеография и фитогеография
Има различни начини за класифициране на поддисциплините на биологичната география. Някои автори ги разделят въз основа на сферата, в която е фокусирано изследването. Тоест, ако те изучават животни, това се нарича зоогеография, докато изследването на растенията се нарича фитогеография.
Благодарение на липсата на движение на растенията, те са организми за лесно изучаване. Докато различните начини на движение на животните усложняват малко разбирането за тяхното разпръскване.
Ето защо повечето учени, които провеждат изследвания в областта на биогеографията, предпочитат да използват различни растителни линии като цели на изследването.
Историческа биогеография и екологична биогеография
Друг начин за класифициране на тази дисциплина е в клоновете на историческата биогеография и екологичната биогеография. Първият клон използва три методологии, за да обясни разпространението на организмите: разпръскване, панбиогеография и кладистика.
Дисперсията е древна идея, която се основава на идеите на викторианските натуралисти, като тези на известния британски натуралист Чарлз Дарвин и колегата му Алфред Уолъс. Целта е да се изследват организмите като отделни таксони.
Панбиогеографията беше предложена с Croizat през 20-ти век, като се аргументира, че изследването на таксоните трябва да се извършва като набор (а не на индивидуално ниво, както се предлага от дисперсията).
През 60-те се появява нова дисциплина, формирана от обединението на панбиографията и школата по таксономична класификация, предложена от германския ентомолог Вили Хениг, наречена кладизъм. От тази комбинация произтича кладистка биогеография.
От друга страна, екологичната биогеография се стреми да разбере как различните екологични фактори влияят върху разпространението на видовете.
Защо съществуват биогеографски модели?
Биогеографските модели, които откриваме, се основават главно на ограниченията на разпространението. Тоест, съществуват различни процеси, които пречат на някои организми да разширят обхвата си на движение на ново място или способността си да се установят на ново място.
Ако нямаше ограничения за разпространението, щяхме да открием всички потенциално живи същества във всички региони на планетата и пространствените модели (ако се наблюдават) щяха да бъдат напълно случайни.
За да се задълбочим в този аспект, трябва да говорим за нишата на вида. Тази екологична концепция се стреми да обхване биотичните и абиотичните фактори на местата, където даден вид е в състояние да съществува. По този начин нишата маркира диапазоните, в които даден вид може да се разпръсне, тъй като не може да „напусне“ своята екологична ниша.
Няма съмнение, че човешкото действие е променило разпределението на останалите организми, така че присъствието на този вид е основен въпрос в биогеографията.
Актуалност в еволюционната биология
Разпределението на органичните същества се използва като доказателство за тяхното развитие. По време на пътуването си в Бийгъл, забелязаха как разпределението на животните следва много особени модели.
Например той осъзнава как разпространението при животните на Галапагоските острови е свързано с това на континента в Южна Америка, но и двете се различават по ключови аспекти, като намират някои ендемични видове.
Когато вид колонизира необитаем район (в случая архипелага), той открива поредица от незаети екологични ниши и хищниците обикновено са оскъдни. По този начин видът може да излъчва множество видове, което се нарича адаптивно излъчване.
Освен това Дарвин набляга на модела на разпределение на животните, който няма да има никакъв смисъл, ако не прилагаме еволюционни принципи. Всички тези концепции бяха ключови за развитието на неговата теория.
Пример за изследване
Биогеография и инфекциозни заболявания при човека
През 2015 г. Мъри и колеги публикуваха статия в списанието, озаглавена „Известия на Националната академия на науките на Съединените американски щати”Която се стреми да разбере разпространението на инфекциозни заболявания. Те се считат за проблем от световен интерес от медицинските субекти и темата е била много малко проучена.
Това проучване успя да покаже, че човешките инфекциозни болести се групират в добре дефинирани модели - в глобален мащаб. Авторите са анализирали над 187 инфекциозни болести в 225 държави, като са установили, че има пространствени групи, където са локализирани болестите.
Резултатът беше шокиращ за изследователите, тъй като в момента хората преживяват съответни събития, които са довели до глобализация. Въпреки явлението глобализация, инфекциозните болести изглежда са ограничени главно от екологични бариери.
Препратки
- Huggett, R. J. (2004).Основи на биогеографията. Routledge.
- Jenkins, D. G., & Ricklefs, R. E. (2011). Биогеография и екология: два възгледа за един свят.Философски сделки на Лондонското кралско общество. Серия B, Биологични науки, 366(1576), 2331–2335.
- Llorente-Bousquets, J., & Morrone, J. J. (Eds.). (2001).Въведение в биогеографията в Латинска Америка: теории, концепции, методи и приложения. UNAM.
- Lomolino, M. V., Riddle, B. R., & Whittaker, R. J. (2017). Биогеография.
- Мъри, К. А., Престън, Н., Алън, Т., Замбрана-Торелио, С., Хосейни, П. Р., и Дасак, П. (2015). Глобална биогеография на човешки инфекциозни заболявания.Известия на Националната академия на науките на Съединените американски щати, 112(41), 12746–12751.
- Родригес, А. А. (2004).Обща география. Образование на Пиърсън.
- Wallace, R. A., Sanders, G. P., & Ferl, R. J. (1996).Биология, наука за живота. Ню Йорк: HarperCollins.
- Whitfield, J. (2005). Навсякъде ли е всичко?Наука, 310(5750), 960-961.
- Wiens J. J. (2011). Нишата, биогеографията и видовите взаимодействия.Философски сделки на Лондонското кралско общество. Серия B, Биологични науки, 366(1576), 2336–2350.
